Tuesday, September 16, 2014

My prayer for America

Being away from American culture for three years now has given me the opportunity to reflect on many things. The constant judging/condemning/comparing yourselves among yourselves is so engrained in the American culture and takes place constantly on news shows, politics, high schools and now even in our churches. 

The gospel is such good news and freedom from this pride that is is robbing our entire culture of experiencing His peace, grace, and love. "By this all men will know". Leave God's job to Him to sort it all out. Our job is to love. 

There are only 2 commandments for us now. Are we being faithful in those 2 things and do we really know and understand His love?  I pray for America and all of us that are different from the world to know and experience this love.  For some reason our definition of love has been distorted through films and culture.  "Fall in" "Fall out"...what is love, a hole?  We need a reset in our core of what love is...

If God is love and the world needs to see God through us...don't they need to see our love?  or do we ourselves as Christians only know law, rules, and religion?  I pray, we as Christians, draw in and lay aside the weight that so easily besets us, and know and experience His love.

Monday, September 1, 2014

We Don’t Want to See Your Holiness



I am learning grace.  I am learning more every day about grace.  I’m learning about how we need to walk by the Spirit and not by the law.  We as men very easily tend to slide oh so easily over to the law, the flesh, and religion.  Living by the spirit is much more self-sacrificial, much more intimate, much more eyes on yourself rather than others, much less comparing yourselves among yourselves. 
Years ago when I was a baby Christian, I know I was hearing from the Lord, but I may not have behaved myself around others as best as I could.  I was just learning to walk in His ways and the old nature and mindsets or ways of thinking (self-centeredness) were still quite apparent.  One example of this was when the Lord was dealing with me about my Disney movies.  You see, Mickey darned the walls of my room in high school; I received presents of large stuffed Mickey’s for my birthday, and even went to work at Disney right out of high school.  I listened to The Little Mermaid soundtrack while driving back and forth to Orlando on home visits.  I loved Disney.  After I got saved and had children I began to see the many witches and evil sorcerers in the movies and the Lord began to show me this and prune this affection for these movies from me.  It was an idol.
I have quite a mouth and love to share and talk with others and like Joseph opening his mouth, sometimes it gets you into some trouble.  See, our holiness (the things God wishes to get out of our lives or into our lives) is a personal, intimate thing between you and Him because He is the one that knows where your heart is and what work needs to be done in it.  I heard today that holiness is like the Old testament’s circumcision.  It was a covenant between you and your God, personal, private and between you and Him.  It would be strange today to go flaunting your “holiness” for all to see.  See my circumcision…see my holiness. 
You see I shared my intimate personal circumcision with an even younger Christian and she wanted to be like me, so she got rid of her Disney movies also.  Was God dealing with her on this?  Probably not.  This is where one person’s relationship then turns into law.  This is not what we are separated unto.
Are Disney movies of the devil and should they be never watched again?  By all means, no.  We watch Disney movies, my kids love them and the music.  Do many people stay in the law and just forbid, forbid, forbid which in turn make it ever more desirable (the strength of sin is the law)?
If we want to share, make sure others know that this is what the Lord is working on YOUR heart about.  He knows where the idols lie.  Don’t put that on others.  Every one is on their own path and can hear from the Holy Spirit themselves.  Don’t become their God, help lead them to God.  Law makes the focus man, Spirit makes the focus Him.
For a time God circumcised my heart toward the movies because it was too valuable for me.  I like the movies now, I watch the movies now, but they have a place now for me.  If we are to train our children, it is not just in do this, don’t do that, but to raise them up to respect the Lord, be thankful for His goodness and the grace and relationship repair Jesus did for us so that we can walk by His spirit and not have to return to the law.  To have a personal, intimate, relationship with the One that made all things.  This is what true witness is to others, not our rules.  Men can come up with so many laws that truly are comical.  Let us not flaunt our holiness (keep your pants up and keep it to yourself, it is a private thing and let’s not compare our private matters and put them as a burden on others), but rather let us, by our love, show others the way, the way to relationship.
Rom. 8:4-17
The law always ended up being used as a Band-Aid on sin instead of a deep healing of it. And now what the law code asked for but we couldn’t deliver is accomplished as we, instead of redoubling our own efforts, simply embrace what the Spirit is doing in us.
5-8 Those who think they can do it on their own end up obsessed with measuring their own moral muscle but never get around to exercising it in real life. Those who trust God’s action in them find that God’s Spirit is in them—living and breathing God! Obsession with self in these matters is a dead end; attention to God leads us out into the open, into a spacious, free life. Focusing on the self is the opposite of focusing on God. Anyone completely absorbed in self ignores God, ends up thinking more about self than God. That person ignores who God is and what he is doing. And God isn’t pleased at being ignored.
9-11 But if God himself has taken up residence in your life, you can hardly be thinking more of yourself than of him. Anyone, of course, who has not welcomed this invisible but clearly present God, the Spirit of Christ, won’t know what we’re talking about. But for you who welcome him, in whom he dwells—even though you still experience all the limitations of sin—you yourself experience life on God’s terms. It stands to reason, doesn’t it, that if the alive-and-present God who raised Jesus from the dead moves into your life, he’ll do the same thing in you that he did in Jesus, bringing you alive to himself? When God lives and breathes in you (and he does, as surely as he did in Jesus), you are delivered from that dead life. With his Spirit living in you, your body will be as alive as Christ’s!
12-14 So don’t you see that we don’t owe this old do-it-yourself life one red cent. There’s nothing in it for us, nothing at all. The best thing to do is give it a decent burial and get on with your new life. God’s Spirit beckons. There are things to do and places to go!

15-17 This resurrection life you received from God is not a timid, grave-tending life. It’s adventurously expectant, greeting God with a childlike “What’s next, Papa?” God’s Spirit touches our spirits and confirms who we really are. We know who he is, and we know who we are: Father and children. And we know we are going to get what’s coming to us—an unbelievable inheritance! We go through exactly what Christ goes through. If we go through the hard times with him, then we’re certainly going to go through the good times with him!
Не ни показвайте вашата святост Диди Галоуей
Уча за благодатта.Всеки ден научавам повече за благодатта. Уча за това как трябва да ходим /живеем по Духа, а не по закон. Ние като хора сме склонни толкова лесно да се плъзнем назад към закона, плътта и религията. Живота по Духа е много по- саможертвен , интимен , много повече обърнат повече към себе си отколкото към другите, без сравняване на себе си с другите.
Преди години, когато бях току що повярвала, зная че Господ ми говореше, но може да не съм постъпвала с другите по най добрия начин по който съм могла. Аз се учех да вървя в Неговите пътища/начини и старата ми природа и начини на мислене/ със себе си в центъра/ бяха още много явни в мен. Един пример за това е когато Бог ми говореше за моите Дисни филми. Плакати и фигурки на Мики Маус украсяваха стените на моята стая когато бях ученичка, за рождения ден получавах само големи плюшени играчки на Мики Маус и даже като завърших гимназия веднага започнах работа в Дисни Уърлд. Когато пътувах от/до Орландо на работа през цялото време по пътя слушах диска с музиката на Малката русалка. Обиииичах Дисни. След като се спасих и след като вече имах деца започнах да забелязвам всичките зли вещици и магьосници във филмчетата и Господ започна да ми показва това и да орязва/подрязва моята привързаност към тези филми. Тя беше мой идол. Имам доста голяма уста и обичам да разговарям и да споделям с другите , както Йосиф, който също обичаше да си отваря устата . За съжаление, понякога това може да ти донесе неприятности. Вижте, нашата святост ( нещата, които Бог иска или да премахне от нашия живот или да въведе в нашия живот) , тя е нещо много лично, интимно, нещо само между Бог и мен защото само Той е този,който познава нашето сърце и знае какво в него трябва да се промени. Днес чух сравнението, че святостта е точно както обрязването. То беше един завет между човека и Бога, нещо много лично, интимно , нещо само между него и Бога. Би било нелепо днес някой да излезе и да започне гордо да размахва своята ”святост” за да го видят всички. Вижте моето обрязване…вижте моята святост. Не след дълго аз споделих за моето лично интимно обрязване с една жена, която беше по-млада християнка от мен и тя пожела да бъде като мен и затова тя също изхвърли всичките свои Дисни филмчета. Бог ли и беше казал да го направи? Вероятно не. Ето как взаимоотношенията с един човек могат да се превърнат в закон. Не е това, за което Бог ни е отделил. Какво да кажем, филмчетата на Дисни от дявола ли са и никога повече ли не трябва да ги гледаме? Не, в никакъв случай не е така. Ние гледаме филмите на Дисни, моите деца харесват и музиката им. Но има ли много хора , които стоят в закона и забраняват, забраняват, забраняват и по този начин превръщат това нещо в още по-желано( силата на греха е закона)? Когато говорим, нека да говорим за това, което Господ работи във НАШЕТО сърце. Той знае къде са идолите. Недейте да ги прехвърляте на другите. Всеки има своя път и всеки сам може да чува какво му говори Святия Дух. Недейте да се превръщате в техен Бог, помогнете им да стигнат до Бога. При закона на централно място е поставен човека, а Духа поставя на централно място Бога, винаги издига Бога и ни кара да гледаме на Него. В определен момент от моя живот Бог обряза сърцето ми по отношение на филмите, защото те се бяха превърнали в нещо твърде ценно за мен. Аз и сега харесвам филмите, и сега ги гледам, но те си имат своето място. Ние трябва да възпитаваме нашите деца, но това не означава да ги обучаваме само в това какво трябва и какво не трябва да вършат. Ние трябва да ги научим да почитат/уважават Господа, да бъдат благодарни за Неговата добрина и за благодатта и за това как Исус възстанови нашите взаимоотношения и сега ние можем да живеем чрез Неговия Дух без да трябва да се връщаме към закона. Да имат лични, интимни взаимоотношения със Създателя на всичко. Това е истинското свидетелство за другите около нас, а не правилата ни. Хората могат да измислят какви ли не правила /закони, които са направо комични.Нека не размахваме своята святост ( вдигнете си панталона и я дръжте за себе си, това е нещо лично и нека не сравняваме нещата и нека не товарим другите с нашите неща) а по –скоро нека, с любов да показваме на другите пътя, пътя на взаимоотношение. Римляни 8:4-17 ( Message Bible version превод) Закона винаги е бил използван като превръзка за греха без да може да изцели нещата издълбоко. И сега, това, което закона изискваше ,но ние не можехме да изпълним вече е извършено като ние просто, вместо да удвояваме собствените си усилия,просто прегърнем това,което Духа върши във нас. 5-8 Тези, които мислят, че могат сами да се справят ,накрая се намират обсебени от това постоянно да мерят своя морал, но никога не правят нищо реално , в живота. Тези, които се доверяват на Божието действие в тях разбират, че Божия Дух е в тях- живеят и дишат Бог! Когато човек е обсебен с мисли за себе си е като една улица без изход, а когато сме фокусирали вниманието си върху Бога, това ни извежда на открито, в един просторен , свободен живот. Да се фокусираш върху себе си е обратното на това да се фокусираш на Бога. Когато човек е напълно обсебен от мисли за себе си , той пренебрегва Бог и накрая се оказва, че такъв човек мисли много повече за себе си през цялото време, отколкото за Бога. Такъв човек пренебрегва това кой е Бог и какво Той върши. А Бог не е доволен от това, че е пренебрегнат. 9-11 Но ако самият Бог живее във вас, вие ще можете ли повече да мислите за себе си, а не за Него? Само човека, който не е поканил този невидим ,но с ярко присъствие Бог , Духа на Христос, само той не знае за какво говорим сега. Но всички вие, които го приветствате във вашия живот- въпреки че вие все още изпитвате всичките ограничения на греха- вие живеете Божия вид живот. Разбираме, нали, че ако живия и всеприсъстващ Бог който възкреси Исус от мъртвите действа във вашия живот, то той ще извърши същите неща във вас ,които извърши в Исус, като ви оживотвори/даде живот в Себе си. Когато Бог живее и диша във вас (и това е вярно , както беше в Исус , така е и във вас) вие сте свободни от мъртвия живот. Щом Неговия дух живее във вас, вашето тяло е живо както е живо и Христовото. 12-14 Не виждате ли че ние не сме с нищо длъжни на този стар, направи –си –сам живот. Той нищо не ни е дал, абсолютно нищо. Най-доброто, което можем да направим е да го погребем подобаващо и да си продължим новия живот. Божия дух ни вика. Има неща,които трябва да се свършат и места ,на които да се отиде. 15-17 Този възкресенски живот, който получихте от Бога не е някакъв плах и кротък живот на гроба. Този живот очаква приключения, точно както детето тича към своя баща с въпроса: „ И? Какво следва сега, тате?” Божия дух докосва нашия дух и потвърждава това кои сме всъщност ние . Ние знаем кой е всъщност Той и кои сме ние: Той е наш Баща и ние сме неговите деца. И също знаем , че ще получим това, което ни е обещал- невероятно наследство! Ние минаваме през абсолютно същите неща през които минава Христос. Ако заедно с Него преминаваме през трудностите, то със сигурност ще бъдем с Него и във всички чудесни неща!